Милен Михов: Кирил Петков разцепи българската позиция за Македония
Доц. Милен Михов, историк, някогашен народен представител от Вътрешна македонска революционна организация, пред :Скопие натиска Европа България да признае за македонско малцинствоЩе бъдем наивници в случай че считаме, че гаранцията на Европа значи нещо
Петата поредна конференция „ Западни Балкани “ ще се организира в София на 3 декември в зала 10 на НДК. В събитието ще вземат участие Мария Габриел – европейски комисар по нововъведения, научни проучвания, просвета, обучение и юноша, Емилия Реджепи – заместител министър-председател на Република Косово за въпросите на малцинствата и човешките права, евродепутати, политици от района, професори, публицисти и общественици. Основният отчет ще изнесе историкът доцент Милен Михов, с който беседваме през днешния ден.
– Каква е задачата на конференцията „ Западни Балкани “, доцент Михов?
– Тя се провежда от господин Ангел Джамбазки (евродепутат от Вътрешна македонска революционна организация, б.а.) и групата на европейските реформатори и реформисти в Екологичен потенциал. Тя е обичайната и би трябвало да показа възгледите на тази група политически партии за Западните Балкани, другите точки, които би трябвало да отразяват действителните проблеми, а не толкоз на търсените преднамерени политически решения.
– Това ще е пета конференция по тази тематика, има ли някакви на практика резултати от нея?
– На първо място срещата на представители от разнообразни страни и представянето на една справедлива българска позиция за Западните Балкани и опция да се избяга от протоколния и значително политкоректния звук и да се приказва обективно и реалистично за проблемите и тяхното решение. На последващо място – да се показа тясната връзка сред проблемите на модерна България и Западните Балкани, които в доста случаи са исторически и надалеч обратно обвързани. Намирането на тази връзка би ни дало опция вярно да оценяваме както самите проблеми, по този начин и българската позиция към тях.
– Обстановката тази година обаче никак не е удобна, даже е натегната след антибългарските провокации в Македония – стрелбата по клуба в Охрид, подпалването на вратата на клуба в Битоля, хулиганските прояви на мача сред двете страни в Скопие, законодателни начинания клубовете въобще да съществуват… Това ще откри ли място във Вашия отчет, който ще изнесете на конференцията?
– Получи се един обемист текст от над 80 страници, който има за цел да очертае актуалните позиции на България към въпроса за евроинтеграцията на районен съд Македония. За да се реализира съответен отговор на казуса стартирам малко отдалеко с къс обзор на зараждането на Македонския въпрос след Берлинския конгрес от 1878 година, възникването на българските фактори в географската област Македония – българската черква, учебни заведения и общини, българското революционно придвижване от края на 19 век и началото на 20 век. Проследявам в резюме и развиването на македонския въпрос през войните, както и мястото на казуса в българо-югославските връзки и европейското опълчване в интервала на Студената война. Същинската част е развиването на двустранните връзки след оповестяването на независимостта на Македония и нейното признание за първи път от България през другите стадии, като приключвам с последните настоящи процеси, свързани с повдигането на така наречен несъгласие и свикването на първата междуправителствена конференция сред районен съд Македония и Европейски Съюз. Надявам се да очертая реалистично казуса, който за мен е проблем на самата районен съд Македония и напълно на второ място е проблем на външната политика на България. С една дума казано, казусът за евроинтеграцията на районен съд Македония е на първо място проблем на районен съд Македония. Не желая да върша прилика с оня фамозен израз, че спасението на давещите се е проблем на самите давещи се.
– Вдигането от България през юни на така наречен несъгласие за участие на Македония в Европейски Съюз сякаш стана сигнал за усилване на антибългарските провокации там. Защо стана по този начин съгласно Вас?
– В , който съм предложил и това ще го посочи, в действителност няма нищо изненадващо. През юни Скопие получи това, което можеше да получи – официално довеждане докрай на предприсъединителния развой. Имаме един миг, който предхожда действителното започване на договарянията, който е обвързван с условието за смяна в конституцията на Македония. През февруари 2019 година България ратифицира контракта за присъединение на районен съд Македония към НАТО и по-късно настъпи охладняване, последвано от рецесия в двустранните връзки. Скопие на процедура смачка и хвърли контракта от 2017 година за другарство, добросъседство и съдействие в кошчето и провокира отрицателната реакция на България с декларацията на Народното събрание и рамковата позиция на Министерския съвет от есента на 2019 година. Тази година те получиха това, което можеха да получат и ескалираха антибългарската политика. Целта е доста ясна – Скопие се пробва да обвърже към този момент поетия от тях ангажимент за включването на българите в конституцията като държавнотворен народ с въпроса за признание на македонско национално малцинство в България. И обвързвайки този въпрос да провокират интернационален напън върху България за следващи отстъпки от българска страна и признаването на нещо, което България в никакъв случай не може да одобри. Така че цикълът усъвършенстване – другарство – съдействие – контракт и по-късно крива в двустранните връзки се следва от Скопие за реализиране на съответни достижения за сметка на обещания за бъдещи дейности.
– Нали Европейски Съюз щеше да е гаранция, че прецизно ще следи осъществяването на поетите задължения с повдигането на ветото? Не се ли озова България в ситуацията на прелъстена и изоставена? Чух, че било докладвано на еврокомисаря по разширението за стрелбата в Охрид и той се възмутил. Това задоволително ли е?
– Аз не споделям мнението на доста възторжени евроатлантици в България, че Европа ни е поръчител. Ние българите имаме една хубава сентенция „ Гаранция-Франция “, която някак си инцидентно съответства с френското предложение. В интернационалните връзки гаранциите са нещо прекомерно условно. Не желая да се връщаме обратно в историята с гаранциите за Полша през 1939 година. Да си спомним и за гаранциите от Русия през 1993 година за Украйна и нейната териториална целокупност. Така че ще бъдем наивници, в случай че сме действителни политици да считаме, че това е някаква гаранция. Гаранцията е консолидирането на политическите сили в България по национално значимите тематики и следване на една поредна политика. Между другото, в своя отчет аз ясно наблягам, че с идването на държавното управление на Кирил Петков се получи разединение в българската позиция за Македония и е обществено известно от изявленията на редица фактори от президента до външния министър, че господин Кирил Петков и неговото обграждане явно са поели предварителни задължения за изискванията за безусловното повдигане на ветото от страна на България. Нещо, което за благополучие не се случи, само че и това, което се случи, слага съществени въпроси пред бъдещите двустранни връзки.
– Във Вашия отчет четем, че „ от прагматична позиция двете страни – България и Македония – не могат да създадат сами доста за себе си “. Пак ли ще чакаме великите сили да вземат решение така наречен Македонски въпрос?
– В този смисъл би трябвало да подчертая, че в районен съд Македония съществуват преобладаващи стопански и политически сили, които не са заинтригувани от съществени обществени, стопански и политически промени, от действителна интеграция на страната в европейските структури. Ако се върнем малко обратно от нашия опит – той е много подобен. Нека да си напомним, че огромна част от българското общество виждаше в Европейски Съюз, може би с дребна доза доверчивост или с огромна доза меродавност, един политически и финансов ръб върху българските политици, който да ни защищава от диктаторство, корупция, разхищения и политически екстремизъм. Тази заплаха за дълбоката страна в Скопие е нещо, което е значимо да бъде отчитано. Ако се вгледаме в политическите изяви на водачите на главните политически партии в Македония, ние ще забележим, че имаме значително на думи подготвеност за евроинтеграция и действителни дейности, които пречат за това, въпреки това. И всичко това, което виждаме през днешния ден – антибългарските провокации, изострения звук към България, законодателните промени, които на процедура не разрешават български клубове, са дейности, които са спънка пред интеграцията на Скопие. А тезата за „ българизацията “ на македонците в действителност е пропагандна теза, която обслужва тази дълбока страна – България е показана като чучело по пътя на интеграцията на Скопие и по този метод на процедура се противодейства както манипулирайки публичното схващане, по този начин и предизвиквайки отрицателна реакция от страна на България и европейските страни, които не могат да възприемат враждебния звук и дейности на една страна кандидатка към страна членка на общността.
– Какво в действителност съставлява дълбоката страна в Македония?
– Дълбоката страна – това са действително настоящи институции, организации и стопански и финансови групировки, които не са претърпели каквато и да е еволюция. Структурите на сигурността, на разузнаването и контраразузнаването освен не са реформирани, само че през последните 30 години бяха поредно усилвани и развивани. По времето на Никола Груевски на секторите, които работеха по българското направление, бе повишен щата и бяха добре финансирани. Под надзор бяха сложени всички студенти, които учеха в България, всички жители, които имаха български паспорт или аплайваха за подобен, всички, които караха коли с български номера. В последните години ние не виждаме някаква особена смяна в тази посока, антибългарската акция ескалира. Буквално оня ден при откриването на новите пространства на публично настоящия български културно-информационен център в Скопие, отразяването му в медиите на другия ден беше придружено още веднъж с пространни авторски материали, които повдигаха въпроса „ къде изчезнаха македонците в България “? И още веднъж се артикулира тезата за асимилация и потискането на македонско национално малцинство в България. Виждаме, че жестовете на дипломатическо равнище за културен продан са придружени с пропагандата и внушенията, че България продължава да потиска и да дискриминира „ нашите македонци “ в Пиринска Македония.
– В отчета твърдите, че в района на Западните Балкани към момента съществуват нереформирани, или по-точно нестабилизирани прочувствени народи. Кои визирате? Само Македония ли?
– Косово, Албания, да не приказваме за Босна и Херцеговина, която на думи е една страна, само че в действителност е конгломерат от страни. Тя е държавно формирование, което съществува единствено с помощта на волята на интернационалната общественост. Тя е вътрешно разграничена и там съществува сериозен замразен спор, който може да бъде употребен от Белград или страна отвън района и да провокира сериозна рецесия в Югоизточна Европа.
– Това ли е „ нестабилната сива зона в сърцето на Балканите “, за която говорите в отчета, доцент Михов?
– Зона звучи малко обобщаващо, може да приказваме за сиви петна. Ако погледнем Косово, там също съществува такова леке, изключително в сръбските общини, където един въпрос като номерата на колите може да провокира рецесия и да докара региона до ръба даже на боен спор. Ако следим деликатно политиката на Сърбия в последните години ще установяваме, че тя интензивно се въоръжава и усъвършенства доста военните си качества и даже по интернационалните ранглисти изпреварва България във военно отношение. И, несъмнено, изниква въпросът – за какво се въоръжава Сърбия и каква е задачата на модернизацията на нейната войска? Очевидно, сръбските ползи в Косово и в Босна и Херцеговина постановат и военния мотив в тяхна отбрана.
– Как бихте оценили работата на смесената българо-македонска историческа комисия?
– Познавам всички нейни членове от наша страна, имам и дълги колегиални връзки с хора от другата страна, познавам доста добре качествата им. Говоря на първо място като професионален историк. Аргументите и позициите на представителите на Скопие в комисията са израз не на техните научни и професионални знания и позиции, а ясно избрани политически позиции, които в един или различен миг според от съответната инструкция са съобразени с политическата обстановка. Доколкото знам, последната среща още веднъж е била замяна на отзиви без постигането на избран прогрес, което още веднъж влиза в този сюжет – ние постигнахме това, което можехме, в този момент ще чакате да забележим какво ще стане нататък.
Лидерът на „ Възраждане “ Костадин Костадинов отиде в Скопие и взриви тамошната преса с изказванието си, че Македония е втора българска страна. И по този начин наля вода не в българската, а в македонската мелница… И то доста вода.
Направи си сполучлив вътрешнополитически пиар с оглед идните избори, който би трябвало да завоюва част от националистическия електорат. Но всъщност това е конфронтационен миг, който даде храна на пропагандата в Скопие, бе представен по всички медии и откриването на културно-информационния център отиде на втори проект.
Нашият посетител
Милен Михов е роден на 4 май 1961 година в Стара Загора. Завършва история във Великотърновски университет „ Св. св. Кирил и Методий “ през 1987 година, където е учител.
Бил е народен представител от Вътрешна македонска революционна организация в две национални събрания, кандидат-кмет на В. Търново и кандидат-президент на последните избори. Владее френски, немски и съветски. Почитател на „ Трабант “. С един бракоразвод, два брака, три деца и трима внуци. Участва в клуб „ Традиция ” и постоянно взе участие във възстановки на исторически събития. Любимият му облик е Стефан Караджа.
Петата поредна конференция „ Западни Балкани “ ще се организира в София на 3 декември в зала 10 на НДК. В събитието ще вземат участие Мария Габриел – европейски комисар по нововъведения, научни проучвания, просвета, обучение и юноша, Емилия Реджепи – заместител министър-председател на Република Косово за въпросите на малцинствата и човешките права, евродепутати, политици от района, професори, публицисти и общественици. Основният отчет ще изнесе историкът доцент Милен Михов, с който беседваме през днешния ден.
– Каква е задачата на конференцията „ Западни Балкани “, доцент Михов?
– Тя се провежда от господин Ангел Джамбазки (евродепутат от Вътрешна македонска революционна организация, б.а.) и групата на европейските реформатори и реформисти в Екологичен потенциал. Тя е обичайната и би трябвало да показа възгледите на тази група политически партии за Западните Балкани, другите точки, които би трябвало да отразяват действителните проблеми, а не толкоз на търсените преднамерени политически решения.
– Това ще е пета конференция по тази тематика, има ли някакви на практика резултати от нея?
– На първо място срещата на представители от разнообразни страни и представянето на една справедлива българска позиция за Западните Балкани и опция да се избяга от протоколния и значително политкоректния звук и да се приказва обективно и реалистично за проблемите и тяхното решение. На последващо място – да се показа тясната връзка сред проблемите на модерна България и Западните Балкани, които в доста случаи са исторически и надалеч обратно обвързани. Намирането на тази връзка би ни дало опция вярно да оценяваме както самите проблеми, по този начин и българската позиция към тях.
– Обстановката тази година обаче никак не е удобна, даже е натегната след антибългарските провокации в Македония – стрелбата по клуба в Охрид, подпалването на вратата на клуба в Битоля, хулиганските прояви на мача сред двете страни в Скопие, законодателни начинания клубовете въобще да съществуват… Това ще откри ли място във Вашия отчет, който ще изнесете на конференцията?
– Получи се един обемист текст от над 80 страници, който има за цел да очертае актуалните позиции на България към въпроса за евроинтеграцията на районен съд Македония. За да се реализира съответен отговор на казуса стартирам малко отдалеко с къс обзор на зараждането на Македонския въпрос след Берлинския конгрес от 1878 година, възникването на българските фактори в географската област Македония – българската черква, учебни заведения и общини, българското революционно придвижване от края на 19 век и началото на 20 век. Проследявам в резюме и развиването на македонския въпрос през войните, както и мястото на казуса в българо-югославските връзки и европейското опълчване в интервала на Студената война. Същинската част е развиването на двустранните връзки след оповестяването на независимостта на Македония и нейното признание за първи път от България през другите стадии, като приключвам с последните настоящи процеси, свързани с повдигането на така наречен несъгласие и свикването на първата междуправителствена конференция сред районен съд Македония и Европейски Съюз. Надявам се да очертая реалистично казуса, който за мен е проблем на самата районен съд Македония и напълно на второ място е проблем на външната политика на България. С една дума казано, казусът за евроинтеграцията на районен съд Македония е на първо място проблем на районен съд Македония. Не желая да върша прилика с оня фамозен израз, че спасението на давещите се е проблем на самите давещи се.
– Вдигането от България през юни на така наречен несъгласие за участие на Македония в Европейски Съюз сякаш стана сигнал за усилване на антибългарските провокации там. Защо стана по този начин съгласно Вас?
– В , който съм предложил и това ще го посочи, в действителност няма нищо изненадващо. През юни Скопие получи това, което можеше да получи – официално довеждане докрай на предприсъединителния развой. Имаме един миг, който предхожда действителното започване на договарянията, който е обвързван с условието за смяна в конституцията на Македония. През февруари 2019 година България ратифицира контракта за присъединение на районен съд Македония към НАТО и по-късно настъпи охладняване, последвано от рецесия в двустранните връзки. Скопие на процедура смачка и хвърли контракта от 2017 година за другарство, добросъседство и съдействие в кошчето и провокира отрицателната реакция на България с декларацията на Народното събрание и рамковата позиция на Министерския съвет от есента на 2019 година. Тази година те получиха това, което можеха да получат и ескалираха антибългарската политика. Целта е доста ясна – Скопие се пробва да обвърже към този момент поетия от тях ангажимент за включването на българите в конституцията като държавнотворен народ с въпроса за признание на македонско национално малцинство в България. И обвързвайки този въпрос да провокират интернационален напън върху България за следващи отстъпки от българска страна и признаването на нещо, което България в никакъв случай не може да одобри. Така че цикълът усъвършенстване – другарство – съдействие – контракт и по-късно крива в двустранните връзки се следва от Скопие за реализиране на съответни достижения за сметка на обещания за бъдещи дейности.
– Нали Европейски Съюз щеше да е гаранция, че прецизно ще следи осъществяването на поетите задължения с повдигането на ветото? Не се ли озова България в ситуацията на прелъстена и изоставена? Чух, че било докладвано на еврокомисаря по разширението за стрелбата в Охрид и той се възмутил. Това задоволително ли е?
– Аз не споделям мнението на доста възторжени евроатлантици в България, че Европа ни е поръчител. Ние българите имаме една хубава сентенция „ Гаранция-Франция “, която някак си инцидентно съответства с френското предложение. В интернационалните връзки гаранциите са нещо прекомерно условно. Не желая да се връщаме обратно в историята с гаранциите за Полша през 1939 година. Да си спомним и за гаранциите от Русия през 1993 година за Украйна и нейната териториална целокупност. Така че ще бъдем наивници, в случай че сме действителни политици да считаме, че това е някаква гаранция. Гаранцията е консолидирането на политическите сили в България по национално значимите тематики и следване на една поредна политика. Между другото, в своя отчет аз ясно наблягам, че с идването на държавното управление на Кирил Петков се получи разединение в българската позиция за Македония и е обществено известно от изявленията на редица фактори от президента до външния министър, че господин Кирил Петков и неговото обграждане явно са поели предварителни задължения за изискванията за безусловното повдигане на ветото от страна на България. Нещо, което за благополучие не се случи, само че и това, което се случи, слага съществени въпроси пред бъдещите двустранни връзки.
– Във Вашия отчет четем, че „ от прагматична позиция двете страни – България и Македония – не могат да създадат сами доста за себе си “. Пак ли ще чакаме великите сили да вземат решение така наречен Македонски въпрос?
– В този смисъл би трябвало да подчертая, че в районен съд Македония съществуват преобладаващи стопански и политически сили, които не са заинтригувани от съществени обществени, стопански и политически промени, от действителна интеграция на страната в европейските структури. Ако се върнем малко обратно от нашия опит – той е много подобен. Нека да си напомним, че огромна част от българското общество виждаше в Европейски Съюз, може би с дребна доза доверчивост или с огромна доза меродавност, един политически и финансов ръб върху българските политици, който да ни защищава от диктаторство, корупция, разхищения и политически екстремизъм. Тази заплаха за дълбоката страна в Скопие е нещо, което е значимо да бъде отчитано. Ако се вгледаме в политическите изяви на водачите на главните политически партии в Македония, ние ще забележим, че имаме значително на думи подготвеност за евроинтеграция и действителни дейности, които пречат за това, въпреки това. И всичко това, което виждаме през днешния ден – антибългарските провокации, изострения звук към България, законодателните промени, които на процедура не разрешават български клубове, са дейности, които са спънка пред интеграцията на Скопие. А тезата за „ българизацията “ на македонците в действителност е пропагандна теза, която обслужва тази дълбока страна – България е показана като чучело по пътя на интеграцията на Скопие и по този метод на процедура се противодейства както манипулирайки публичното схващане, по този начин и предизвиквайки отрицателна реакция от страна на България и европейските страни, които не могат да възприемат враждебния звук и дейности на една страна кандидатка към страна членка на общността.
– Какво в действителност съставлява дълбоката страна в Македония?
– Дълбоката страна – това са действително настоящи институции, организации и стопански и финансови групировки, които не са претърпели каквато и да е еволюция. Структурите на сигурността, на разузнаването и контраразузнаването освен не са реформирани, само че през последните 30 години бяха поредно усилвани и развивани. По времето на Никола Груевски на секторите, които работеха по българското направление, бе повишен щата и бяха добре финансирани. Под надзор бяха сложени всички студенти, които учеха в България, всички жители, които имаха български паспорт или аплайваха за подобен, всички, които караха коли с български номера. В последните години ние не виждаме някаква особена смяна в тази посока, антибългарската акция ескалира. Буквално оня ден при откриването на новите пространства на публично настоящия български културно-информационен център в Скопие, отразяването му в медиите на другия ден беше придружено още веднъж с пространни авторски материали, които повдигаха въпроса „ къде изчезнаха македонците в България “? И още веднъж се артикулира тезата за асимилация и потискането на македонско национално малцинство в България. Виждаме, че жестовете на дипломатическо равнище за културен продан са придружени с пропагандата и внушенията, че България продължава да потиска и да дискриминира „ нашите македонци “ в Пиринска Македония.
– В отчета твърдите, че в района на Западните Балкани към момента съществуват нереформирани, или по-точно нестабилизирани прочувствени народи. Кои визирате? Само Македония ли?
– Косово, Албания, да не приказваме за Босна и Херцеговина, която на думи е една страна, само че в действителност е конгломерат от страни. Тя е държавно формирование, което съществува единствено с помощта на волята на интернационалната общественост. Тя е вътрешно разграничена и там съществува сериозен замразен спор, който може да бъде употребен от Белград или страна отвън района и да провокира сериозна рецесия в Югоизточна Европа.
– Това ли е „ нестабилната сива зона в сърцето на Балканите “, за която говорите в отчета, доцент Михов?
– Зона звучи малко обобщаващо, може да приказваме за сиви петна. Ако погледнем Косово, там също съществува такова леке, изключително в сръбските общини, където един въпрос като номерата на колите може да провокира рецесия и да докара региона до ръба даже на боен спор. Ако следим деликатно политиката на Сърбия в последните години ще установяваме, че тя интензивно се въоръжава и усъвършенства доста военните си качества и даже по интернационалните ранглисти изпреварва България във военно отношение. И, несъмнено, изниква въпросът – за какво се въоръжава Сърбия и каква е задачата на модернизацията на нейната войска? Очевидно, сръбските ползи в Косово и в Босна и Херцеговина постановат и военния мотив в тяхна отбрана.
– Как бихте оценили работата на смесената българо-македонска историческа комисия?
– Познавам всички нейни членове от наша страна, имам и дълги колегиални връзки с хора от другата страна, познавам доста добре качествата им. Говоря на първо място като професионален историк. Аргументите и позициите на представителите на Скопие в комисията са израз не на техните научни и професионални знания и позиции, а ясно избрани политически позиции, които в един или различен миг според от съответната инструкция са съобразени с политическата обстановка. Доколкото знам, последната среща още веднъж е била замяна на отзиви без постигането на избран прогрес, което още веднъж влиза в този сюжет – ние постигнахме това, което можехме, в този момент ще чакате да забележим какво ще стане нататък.
Лидерът на „ Възраждане “ Костадин Костадинов отиде в Скопие и взриви тамошната преса с изказванието си, че Македония е втора българска страна. И по този начин наля вода не в българската, а в македонската мелница… И то доста вода.
Направи си сполучлив вътрешнополитически пиар с оглед идните избори, който би трябвало да завоюва част от националистическия електорат. Но всъщност това е конфронтационен миг, който даде храна на пропагандата в Скопие, бе представен по всички медии и откриването на културно-информационния център отиде на втори проект.
Нашият посетител
Милен Михов е роден на 4 май 1961 година в Стара Загора. Завършва история във Великотърновски университет „ Св. св. Кирил и Методий “ през 1987 година, където е учител.
Бил е народен представител от Вътрешна македонска революционна организация в две национални събрания, кандидат-кмет на В. Търново и кандидат-президент на последните избори. Владее френски, немски и съветски. Почитател на „ Трабант “. С един бракоразвод, два брака, три деца и трима внуци. Участва в клуб „ Традиция ” и постоянно взе участие във възстановки на исторически събития. Любимият му облик е Стефан Караджа.
Източник: novinata.bg
КОМЕНТАРИ